"Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала" е изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, дама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Той за пореден път доказва изключителната дарба на Шмит да разказва.

Госпожа Мин обича да говори за десетте си деца, разпръснати на различни места в необятния Китай. Дали си измисля в тази страна на единствените деца? Или все пак е успяла да заобиколи закона? Дали тъне в тиха лудост? Или пък отрочетата ѝ са въображаеми? Невероятната тайна на госпожа Мин се преплита с тази на древния и съвременен Китай, озарена от мъдростта на Конфуций, долитаща от дълбините на времето.

Мъдростта се състои в незримото, невидимото, което е вечно през безбройните си метаморфози, докато минералът се рони.
Ерик-Еманюел Шмит