Въпреки че литературата върху насърчаване на демокрацията разпознава важността на модела на ЕС за демократизация чрез интеграция, който действително е имал положително въздействие върху посткомунистическите преходи в страните от Централна и Източна Европа, в днешно време се наблюдават редица признаци за влошаваща се демократична стабилност и ефикасност.

Присъединяването към ЕС е безспорен признак за установяването на демократично управление в тези страни, но проблемът се състои в това, че някои от страните от Централна и Източна Европа, за които се счита, че демокрацията е вече консолидирана, проявяват признаци на отстъпление. Примерите със страни като Полша и Унгария, смятани някога за неоспорими първенци в подготовката за членство в ЕС, са особено показателни в това отношение.

Основна цел на настоящото издание е да се обяснят основанията, поради които върховенството на правото започва да се смята за основно измерение на качеството на демокрацията, която ЕС насърчава чрез политиката на разширяване в страните, кандидатстващи за членство. В съответствие с тази основна цел проведеното изследване се стреми да докаже по емпиричен път, че такава преориентация в провежданата политика на разширяване на Съюза протича на практика.

♦  ♦  ♦

Анна Валериева Плачкова е доктор по политически науки от катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва бакалавърската си степен в същата катедра, магистър по политически анализ от Университета „Комплутенсе“ в Мадрид, Испания. Участва в изследователския проект „Maximizing the integration capacity of the European Union“ (MAXCAP), както и в Интегрираната програма за обучение и подкрепа на докторантите по социални и хуманитарни науки в СУ „Св. Климент Охридски“.