„Мили деца!

Бяхме искрено учудени и много зарадвани, когато на адреса на издателството започнаха да пристигат изписани и изрисувани страници от цялата страна, където разказвате измислени от вас истории за Малката Божана. И тъй като тя наистина е още малка, само на четири годинки и два месеца (макар да се мисли за голяма), четем вашите истории заедно. Някои са малко тъжни, други са весели, но всички много, много ни харесват!

Харесват ни даже грешките, които все още правите; някои от тях са също малки истории. Ето, в разказчето на едно момченце се повтаря – значи не е случайно сбъркана – думичката "питник" вместо пикник. Може би то я е запомнило погрешно. Но... може би баба Божана е омесила питка за закуската сред природата? А може би любопитната Малка Божана непрекъснато е питала за всичко там? Решихме да не я поправяме: тази сбъркана думичка внесе в разказчето нови и български значения...

За съжаление, не можем да включим в една книжка всички ваши истории. Когато някои доста си приличат, избираме едната от тях. Трудно беше да решим коя да остане извън книжката: всички са написани с въображение и с доброта. Предпочетохме тези, в които не личеше явна намеса на възрастни помагачи. По-дългите съкратихме мъничко. Поправихме и някои правописни грешки.

Благодарим за всички получени разказчета – и за тези, които направиха книгата, и за другите (също толкова хубави!), които останаха извън нея. Но най-вече ви благодарим за щастливата среща с вас, с вашите мисли и чувства. Сигурни сме, че и вие сте усетили, както усещаме ние: четенето и писането носят щастие.

Бъдете щастливи, наши малки приятели!“

София Несторова, редактор в Издателство „Жанет 45“