Напоследък много се говори и пише за ангажираността и мотивацията на служителите. Компаниите изследват все по-активно нивата на ангажираност, като в допълнение полагат и много усилия да повишават щастието на служителите си, да намаляват стреса, да въвеждат програми за задържане и лоялност. 

Проф. Адам Грант от Wharton Business School, в своята книга „Give and take“, ни доказва, че компаниите или по скоро собствениците и мениджърите, които успяват да изпълнят работното място с доверие, уважение и доброта, се радват на много по-високи нива на лоялност и ангажираност на служителите си. Според авторът хората се определят основно като “даващи” и “вземащи” (като има и една средна група – неутрални, те поддържат баланс между това, което дават и получават). “Вземащите” са като черни дупки, те засмукват максимално количество облаги и енергия от компанията, без да се интересуват какво причиняват с това, на колегите си. Тяхната пълна противоположност са “даващите”, които предоставят възможност на колегите си да споделят мнението си, изслушват ги, дори когато не са съгласни с тях и не омаловажават мнението им.

Така вместо да се чудят какви допълнителни материални придобивки и програми за задържане и повишаване на мотивацията на хората да въвеждат, собствениците и мениджърите е по-добре да поработят върху доверието, щедростта, съчувствието и прошката. Налагането на тези хуманни човешки добродетели в организационната култура и отношения, освен че ще спести доста разходи на компанията, ще създаде отношения, базирани на положителни и подкрепящи взаимодействия. Така лидерите ще успеят да създадат процъфтяваща организация. Организация, която вдъхновява. И организация, която се радва на отлични резултати както за служителите, така и за работодателите.