Един ден на вратата в дома на Йордан Радичков се чука. Две момчета с червени фуражки от политехническия университет са пристигнали с копие от книгата на автора „Коженият пъпеш“ . Дошли са за автограф. На въпроса дали са чели книгата, студентите си признават, че не са я чели, но заглавието им напомнило за школата им по ръгби. Радичков разписва книгите, момчето си тръгват и едва след тяхното заминаваме авторът възкликва „Те са!“, но момчетата вече са се изпарили.

Това са мнимите телевизионни техници, които неотдавна са оправили телевизора на автора като са задигнали всичките му вътрешни компонентни. Тяхното неочаквано появяване и още по-неочаквано изчезване съвпада с появяването на едно меланхолично куче, един див заек, едни клещи с особен символ и изчезването на пациент без име и без история от психо-диспансера.

Повторната поява на момчетата е само началото на редица още необясними събития в махалата на писателя, където е започнала необезпокоявано да обиколая една твърде интересна дърворезачка с двама дърворезачи.

„Дърворезачка“ безспорно е една от най-смешните и невъзможни истории на Радичков, в която действието не спира нито за един миг, а животът в махалата на писателя е изпъстрен с всевъзможни образи, които всяка секунда се впускат в най-причудливи приключения.