Мъдра старица обитава свят от книги и мълчание. Озлобена комунистка доживява сните си в израелски старчески дом. Германка работи в християнска общност край Хайфа, за да изкупи вината на своя народ. Католическа монахиня, притисната от обстоятелствата става православна попадия и намира себе си в Светата земя... 

 

А в центъра на този разединен и все пак отчаяно единен свят – един евреин, бивш преводач в гестапо, бивш партизанин и настоящ католически свещенник. Човек, чийто живот ни показва защо хората все още са живи, защо не са се удавили в болка и ненавист.

 

Книгите на Людмила Улицкая (1943) са преведени на над 25 езика и са бестселъри във Франция, Германия, Италия. Международна известност тя получава с повестта си „Сонечка”, за която през 1993 г. е номинирана за руския „Букър” и е отличена с престижната френска награда „Медичи” (1998). Носител е на редица национални и международни награди, сред които руския „Букър” (2002, „Казусът „Кукоцки”), италианските „Джузепе Ачерби” (1999, за романа „Медея и нейните деца”) и „Пене” (2006, за романа „Казусът „Кукоцки”). С наградата „Иванушка - 2004” Улицкая е обявена за писател на годината.

 

Автор е на сборниците с разкази „Бедни роднини” (1994), „Дама пика” (2001), „Първите и последните” (2002), „Цю-юрих” (2002), „Изкуството да се живее” (2003), „Хората на нашия цар” (2005), на повестите и романите „Веселото погребение” (1999), „Второто лице” (2002), „Даниел Щайн, преводачът” (2006) и др.