"Иларион Макариополски беше сякаш предназначен за подвижничество, което той продължи докрай. Изправен като неустрашим пълководец всред почнатата и водена трийсет години непрекъсната борба, той бе видял със съкрушено сърце как из редовете на главния щаб се избиваха мнозина доблестни, неуморими и заслужили другари. В неговата душа имаше онова, което прави личността незаразима от страх, непреклонна от несполука, ненадвиваема от удари. Напротив, опасностите го въодушевяваха, несполуките усилваха енергията му за нови опитвания, а другарите само го насърчаваха. Защото той виждаше в постоянното ожесточение на ударите голямото отслабване на противника си. Той не ставаше по-буен, но ставаше по-твърд. Хладнокръвието в борбата никога не го напусна."

Стефан Савов Бобчев