Верен на склонността си да наблюдава света от различна перспектива и да извежда на преден план трудностите и предизвикателствата, пред които са изправени отритнатите и маргиналите, Андонис Георгиу създава сборника „Дъхът на ближните“ - седемнайсет разказа, посветени на болезнени и често противоречиви социални проблеми.

Животът е живот, хубав, но и труден, много труден, за някои хора непоносим. Наблюдавам ги и изпитвам необходимост да пиша за тях, за онези, които усещам близки, все едно къде в пространството се намират. Пиша с надеждата, че животът им няма да остане невидим, за да може болката и малките им радости да не бъдат пренебрегвани, но заедно с това и за да може обществото, системата, която подхранва, възпроизвежда и поддържа ценностите, стереотипите и предразсъдъците, причиняващи тази болка, тази агония, а понякога и смъртта на толкова много наши ближни, да не останат слепи и неосъзнали тяхната съдба.

Андонис Георгиу

Теми като самота и отчуждение, расизъм срещу имигранти, домашно насилие, неравнопоставеност между половете, заклеймяване на хора с различна сексуална ориентация, отношение към бежанците са разгледани от дълбоко човешка перспектива, с искрена съпричастност към съдбата и чувствата на героите от всеки разказ – нещастна съпруга, обречена да понася тормоза и униженията, на които я подлага съпругът ѝ, имигранти, които се борят с дискриминация и расизъм, бежанци, понесли вечната болка на изкоренените си животи, транссексуален, чието последно желание е да бъде погребан с идентичността, която е избрал за себе си, възрастна дама, която в самотата на дните си размишлява върху забранените си чувства към друга жена, останали далеч назад в младостта ѝ.