ИДИЛ е световна заплаха, но тя не е еднакво опасна за различните държави. Отдалечеността от Близкия изток е сред основните фактори, която определят степента на заплахата. Ето защо освен задължителната координация на действията със съюзниците и партньорите, всяка национална държава трябва да има свой поглед върху произхода на ИДИЛ и нейната структура, да проникне в логиката на действието на организацията, да е наясно със случващото се със и във нея, да подреди известните емпирични данни, да приложи свои модели на анализ и синтез. Само по този начин определена държава може да е в състояние да формира гъвкав подход за противодействие, който освен универсалните за всички страни елементи да отчита нейните национални особености. Например дори тя да не е източник на поток от джихадистки бойци към и от епицентъра на ИДИЛ в Сирия и Ирак, може да е коридор за терористи. Такъв е случаят с България...

Специфичната социално-етноконфесионална дисекция на обществото на конкретната държава е също значим фактор, стимулиращ необходимостта от изработването на споменатата национална визия за ИДИЛ. Последната е мощен генератор на пропаганда на радикални идеи, които могат да бъдат възприети от силно уязвими слоеве и групи от населението на конкретна страна. Пример в това отношение е очевидната разлика между България, в която мюсюлманите са 10% от населението, и съседна Румъния, на чиято територия техните едноверци са едва 0,3%. Фрагментаризираното в етническо и конфесионално отношение общество трябва задължително да изработи свои инструменти, за да предпази както въпросните потенциални рецептори на отровната пропаганда на терористите, така и на цялата държава, чийто неразделен компонент са те.

Създаването на национална перцепция за ИДИЛ е част не само от сериозна научна дейност, но и белег на гражданска активност и на обществена отговорност. Всъщност тя е пряко доказателство, че информацията за най-силната терористична организация не е вторична, т.е. прекопирана, пък било то и от най-достоверния източник. Става въпрос за първична информация, която има достойнството да е пречупена през призмата на национално формираните критерии за значимост, обективност, изчерпателност, утилитаризъм и причинно-следствена връзка.

Из „Увод“