„Да спасим Кармало“ е забавна и трогателна история за приятелството, грешките и... стокилограмовите прасета.

Скъпи Tрима мъдреци,

Знам, грешката е моя. Пожелах прасе и получих от вас прасе. Ще си кажете: „От какво се оплаква това момче?“. Въпросът е, че в писмото пропуснах една малка подробност – исках плюшено прасе, не истинско. Мама казва, че този проблем трябва да се уреди, защото у дома няма място за двама души и прасе. Един от трима ни трябва да си тръгне.

Така започва писмото на Валентин – едно момче, което вместо плюшено прасе получава истинско, и всичко излиза извън контрол!

Аугустин Санчес Агилар е роден в Барселона в една неделя през лятото, но колкото и да опитва, не си спомня за този ден. Малко след като тръгва на училище, той се запалва по четенето и оттогава скача от книга на книга: чете това, което другите пишат, и пише това, което другите четат. Дълги години работи като редактор на учебници, но се отказва от това занимание, за да се посвети на две неща, които му доставят по-голямо удоволствие: преподаването и писането. Днес той е университетски преподавател по литература, изнася лекции на тема как да насърчаваме тийнейджърите да четат

Алберто Диас започва да рисува в учебниците си като дете, без да предполага, че години по-късно ще се занимава професионално с това за различни издателства. Освен че илюстрира учебници, работата му като художник обхваща различни области – от образование и популяризиране до корпоративен имидж, собствено издателство, карикатури, графичен хумор, уеб, комикси...

Преводът на книгата е дело на Елица Попова. Елица е филолог – италианист, литературен критик и преводач на художествена литература от италиански, каталонски и испански. Елица е и асистент в секцията по Сравнително литературознание на Института за литература – БАН. Учила е археология, има магистърска степен по италианистика от Университета в Кънектикът, САЩ. Живее и твори между своя роден град, София, и Барселона, където е преподавала в Барселонския университет. Фотографията, с която се занимава непрофесионално, но с постоянство и задълбочено, е простор за нейното творческо въображение и допълва литературоведското ѝ призвание.