‌Истинска история за прошка, оцеляване и дългия път от улицата до дипломата от „Харвард“.

„Да дочакаш утрото“ е книга изповед за живота на момиче, израснало в семейство на наркозависими. Останала без дом и родители, 15-годишната Лиз Мъри се впуска в своето необикновено приключение, което накрая ще я отведе до университета „Харвард“. Пътят дотам е осеян с предизвикателства, безкрайни трудности и ежедневни лишения, но Лиз не губи надеждата си за по-добър живот.

Жестоката съдба я поставя в опасни ситуации, принудена е да краде храна, за да не умре от глад, всяка нощ да търси подслон или да будува, за да се пази. След като майка ѝ умира, Лиз взема решение, което променя живота ѝ завинаги. Завършва гимназия, печели стипендия на „Ню Йорк Таймс“ и постига мечтата си за диплома от „Харвард“.

Красиво написана и откровена до болка, „Да дочакаш утрото“ е история за силния дух на една млада жена. История, която разказва как надеждата, волята и амбицията могат да променят един живот.

„Да дочакаш утрото“ е красив и сърдечен мемоар, който ще промени възгледите ви за общността, за пречките в собствения ви живот, а и за американската мечта. Истинско вдъхновение, което не трябва да пропускате.

Робърт Редфорд

Мъри разказва силно мотивиращата история за обратите в живота си и преобразяването й от бегълка по улиците на „Бронкс“ в дипломиран студент от „Харвард“.

Publishers Weekly

Възхитителна история за едно момиче, което успява да преодолее липсата на дом благодарение на собствената си упоритост и отзивчивостта на приятелите си… Оптимистичен и жизнеутвърждаващ разказ за оцеляването.

Kirkus Review

Истински вдъхновяваща история… Лиз Мъри ни показва най-лошото и най-доброто от Америка.

Хевън Кимъл, автор на „Момиче на име Зипи“

Лиз Мъри е родена на 23 септември 1980 г. в Ню Йорк в семейство на наркозависими родители. На 15 години остава бездомна, след като майка ѝ умира, а баща ѝ се премества в дом за временно настаняване. Започва да посещава училище много по-късно от връстниците си, като през цялото време тя и сестра ѝ Лиса се справят сами без да имат постоянен дом. Завършва средното си образование само за 2 години и след това получава стипендия от вестник „Ню Йорк Таймс“. Приета е да учи в университета „Харвард“, където завършва психология. Днес Лиз ръководи менторската програма „Артър Проджект“, която използва алтернативни образователни подходи при обучението на децата в риск в САЩ. Живее в Ню Йорк със съпруга си Джеймс и двете си деца – Лиъм и Мая.