При вас шеметно пристигна и четвъртата книга на издателство „Вакон“, свързана с бягането –
„Да бягаш с кенийците“ на британския журналист Адхарананд Фин.

Кения отдавна се е превърнала в синоним на шампионите по бягане. Няма друга страна, която да е родила толкова рекордьори на леката атлетика и дългите разстояния. От 20-те най-бързо избягани маратона в света за всички времена 17 са спечелени от кенийци. Днес осем от десетимата най-бързи мъже на планетата са кенийци. Каква е тайната им?

Като дете Адхарананд Фин е сравнително добър бегач, но журналистическата му кариера оставя тази мечта на заден план. На 36 години повечето мъже биха си купили спортна кола, но Фин събира цялото си семейство и отлита за Кения в градчето Итен, където един на всеки четирима души е професионален бегач. Там британецът се надява да отговори на един въпрос, който мъчи десетки хиляди хора: Как го правят кенийците?

Първоначално Фин смята, че разковничето се крие в бягането на бос крак, но в Итен той вижда, че местните атлети носят маратонки. Или поне възрастните. Кенийските деца бягат до училище и обратно боси, защото не могат да си позволят обувки. Тази ранна принудителна подготовка им дава старт, немислим в западния свят. Но това е само капка в морето. Мнозина смятат, че тайната е в гените, климатичните условия или простия подход на отдадено посвещение на тренировките и много сън (до 16 часа на ден). Самите кенийци отдават бързината си на царевичното тесто, което консумират ежедневно, или на тежките условия, които не им оставят място за провал.

С пристигането си Адхарананд Фин се задъхва по прашните кенийски пътеки дори и след най-бавната жена, но е решен да подложи тялото си на местните условия и да застане редом до най-бързите хора на планетата в преследване на тяхната тайна. Невероятното му пътешествие до най-престижните тренировъчни лагери в Кения ще ви заплени и вдъхнови.

Смелото и шеметно начинание на Фин съчетава в себе си един нов поглед над босото тичане, практически съвети за спорта, както и осъществяването на мечтата на живота му – да бяга със своите герои. Журналистът събира цялото си петчленно семейство, което от Англия се понася към едно малко, безредно градче в Рифтовата долина на Кения – меката на бегачите на свръхдълги разстояния поради високата си надморска височина, безкрайните пътеки и някои от най-добрите спортни училища в света. Там Фин ще бяга рамо дорамо с олимпийски шампиони, млади надежди и боси ученици и ще срещне множество незабравими образи.

Между предизвикателството на ежедневните тренировки и грижата за семейството в една чужда страна, Адхарананд Фин ще научи безценни уроци за бягането и живота.

Напълно удовлетворяща, с добро темпо и ободряваща – точно като едно хубаво бягане.

The Boston Globe

Прекрасно и вдъхновявщо задължително четиво за всеки бегач, тази книга е много повече от един мотивиращ разказ, тя е един учебник от невероятните кенийци за бягането, смирението и живота.

Майкъл Сандлър, автор на „Barefoot Running“

Невероятно добра книга… Ако „Родени да тичат“ ни научи какво да носим (или не), докато бягаме, пленителната „Да бягаш с кенийците“ ни учи как да бягаме… В традицията на първокачественото спортно писане Фин напълно се потапя в тематиката и за първи път разкрива колко близо сме до свещения Граал на маратон, пробяган за по-малко от два часа.

Робин Харви, автор на „The Lure of Long Distances”

Адхарананд Фин е британски журналист на свободна практика и редактор в Guardian. Автор е на „Да бягаш с кенийците”, която става Спортна книга на годината на Sunday Times, печели награда за дебют на Британските награди за спортна книга и е номиниран за наградата за спортна книга „Уилям Хил”. Като млад е бил бегач на открито, а сега се състезава за лекоатлетичния клуб на Торбей, Девън, където живее заедно със семейството си.