Тези разкази са писани само през новия 21 век, но в тях се повдига на пръсти и наднича най-безцеремонно близкото минало. А и бъдещето плахо се оглежда. В тях се разказват истории предимно от времето на прехода, но се надявам това да не ги прави преходни. Вярвам, че всеки ще разпознае в тези истории част от собствените си нервни тикове, емоционални безпокойства и горчиви истини.