Тринайсетте разказа в „Чуждестранният легион“ са литературно, интелектуално и формално предизвикателство.

„Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята“, казва тяхната авторка Кларис Лиспектор, едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. 

И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка посяга на друга, а по улиците на Рио се купуват маймунки, състои се мистична среща с къща и две малки рижи същества се разпознават като половинки от неочаквано цяло...    

Прозата на Кларис Лиспектор, голямата бразилска писателка от втората половина на ХХ в., е като лента на Мьобиус – всичко е както се вижда, но и както би се видяло, ако се завъртеше отново и отново... – El Boomeran(g) 

Свят, пълен със зъби и нокти, с трескави желания и нужди гъмжи под повърхността на хрисими съществувания, дресирани от точни навици и стегнати с възлите на семейството, любовта и дълга... – Paginauno    

Магията на Лиспектор не се захранва, както е при Гарсия Маркес, от субтропичния климат и коренните култури на Южна Америка, а от източноевропейския юдаизъм, от глината на Голем, оживял по чудо. – Die Welt