В новата си фотокнига Никола Михов съчетава архивни снимки на Тодор Живков и цитати на Бойко Борисов, като намигване към актуалната политическа ситуация. Подредени тематично и извадени от оригиналния им пропаганден контекст, фотографиите дешифрират ритуала по откриване на нови обекти.

„Колко прави 1+1? Какво получаваме когато съпоставим в огледалото на времето образите на Тодор Живков и Бойко Борисов, едно или две? Отговорът на това уравнение вероятно ще зависи от политически уклон на човека, който гледа.

Книгата ЧУПИ РЕЖЕ ПОЛИВА ни подтиква към съпоставка между два елемента: един наличен образ, грижливо лъскан с носталгия от едни и с възмущение от други и един отсъстващ образ, чиято визуална липса се замества с неговите думи.

Цитатите от Бойко Борисов уплътняват действията на Тодор Живков, запечатани върху фотографската лента. Ритуалът застава между Вожда и народа, който гледа мило, в захлас. Ритуалът е спойката, лепилото на традицията (по метафората на хърватската писателка Дубравка Угрешич). Ритуалът разделя, но и събира Вожда и народа. Народ, в който се редуват девойка с носия, милиционер, министър, бизнесмен, член на Политбюро, охрана, инвеститор, бодигард.

ЧУПИ РЕЖЕ ПОЛИВА не е илюстрация на историята, разказана чрез дати и официални лица, а книга, която ни дава възможност за неочаквани комбинации, през спиралата на времето и през съвсем буквалната телена спирала на книжното си тяло.

Затова времето и мястото представат да имат значение.

Тази фотокнига ни кара да се замислим за обществото ни – тогава, преди 89-та година на ХХ век и сега. Какви са приликите и какви са разликите? Как изглеждат народът, медиите и политиците и най-вече кой е субектът на действието, този който има правото да чупи, реже и полива безнаказано?