„Пленява, вдъхновява и обогатява“ – Хедър Морис, автор на „Татуировчикът на Аушвиц“

Разказ за Холокоста през погледа на едно дете.

„Червената панделка“ е разказ за Холокоста през погледа на едно дете. В него се преплитат много истински истории на оцелели в „Аушвиц“, но това не е документална книга. Това е могъща и вдъхновяваща история за това как надеждата оцеляла дори на мрачните места.

Ела умее да шие рокли. Научила се е от Баба, която е нейният най-скъп човек на света. Но Баба вече я няма и Ела не знае дали ще я види отново. Само научените от нея умения дават на момичето някакъв шанс за живот, когато се озовава на място, където всеки ден умират хиляди. Всеки ден, почти без храна, почти без сън, в постоянен ужас, 14-годишното дете трябва да шие и да крои, да дава всичко от себе си, за да оцелее напук на онези, които искат всички като нея да се превърнат в пепел.

Ела е една от милионите, които преминават през нацистките фабрики за смърт. Нейната задача е да шие рокли за надзирателките в самия ад на земята – „Аушвиц-Биркенау“. И в самия ад на земята трябва да запази надеждата, човешкото в себе си, спомена за цветовете, различни от сиво, и мечтата някой ден да се озове отвъд – в мечтания Град на светлината, откъдето е нейната най-добра приятелка Роз.

Но колкото и да изглежда невъзможно едно дете да оцелее на такова място, Ела намира в себе си сила – толкова голяма, че ѝ позволява да се противопостави на машината за смърт и страдание. Защото 14-годишното момиче има план – тя ще ушие рокля на Свободата, с която да поведе душите на оцелелите извън ада.

„Червената панделка“ е най-добрият роман за млади читатели, посветен на Холокоста, който съм чел. Историята е грабваща, въздействаща и важна… Много добре проучена, но в нея историческите факти са вплетени перфектно в цветния разказ“ – Робърт Ийгълстън, професор по съвременна литература в Института за изследване на Холокоста към Лондонския университет