„Тази книга се докосва до всяка емоция, която бихме могли да изпитаме… Пред нея всичко друго изглежда неадекватно.“
в. Финансиеле Дагблат (Холандия)

Ако наистина писането е единственото спасение от ступора на постоянния екзистенциален страх, ако литературата разкрива за сетивата това, което не си позволяваме да проумеем, както самият Давид Гросман говори за работата си, то „Червената нишка“ е не само трескаво предчувствие на неизбежна трагедия, но и избавлението от това предчувствие.

Тази книга разказва историята на една майка, която се опитва да съхрани малкото си лично щастие, да съшива постоянно раздирания пашкул на семейството си - единственото пространство, в което това щастие е възможно. Но това, което го разкъсва, „ситуацията“, която прониква в него и дамгосва всички с нерешимите си противоречия, я прогонва на дълго пътешествие - и навътре, през непрогледните дълбини на собствената и емоционалност, и през историята и територията на пропитата с твърде много болка и горчивина земя.

Романът на Гросман излиза през 2008 г. Оригиналното заглавие на иврит e „Една жена бяга от вестта“ – вестта, че синът и е загинал във военна акция, която тя очаква „вестоносците” на армията рано или късно да ѝ донесат. Гросман работи по книгата три години. Завършекът на романа е белязан от личната трагедия на писателя – малкият му син загива при военна операция по време на Израелско-ливанската война (2006).

Книгата е номинирана за „Националната награда на критиката” за литература (National Book Critics Circle Award), през 2010 г., а през 2011 г., печели наградата „Джуиш Куотърли Уингейт” (JQ Wingate Prize). Френското издание печели наградата „Медичи” за преводна литература (Prix Médicis étranger) за 2011 г. 

Българският преводът, дело на Галина Величкова, е от английското издание на романа, публикувано под името „To the end of the Land“ в превод на Джесика Коен. 

„Рядко се случва да отвориш книга и когато я затвориш, да осъзнаеш, че нищо вече няма да бъде същото.
„Червената нишка“ е книга от тази величина. Въздействаща, разкъсваща и безпощадна. “
Никол Краус, автор на „История на любовта“

„Невероятно динамичен роман с изумителна мощ. Болезнен, красив и незабравим. Това е шедьовърът на Давид Гросман.
Флобер е създал своята Ема, Толстой – Ана Каренина, а вече се появи и Гросмановата Ора…“
Пол Остър, автор на „Нюйоркска трилогия“

♦  ♦  ♦

Давид Гросман е израелски журналист и писател. Роден е на 25 януари 1954 г. в Йерусалим. Работата на баща му като библиотекар, го запалва по литературата. Учи философия и театър в Еврейския университет в Йерусалим. След завършването си близо двайсет и пет години работи в националното радио. През 1988 г. е уволнен заради отказа си да премълчи новината, че палестинските лидери са обявили създаването на своя държава, признавайки правото на съществуване на Израел. Той е отявлен пацифист и участва в акции и демонстрации, настояващи за сътрудничество между Израел и Палестина за решаване на конфликта.
Книгите му са преведени на повече от 30 езика и са удостоени с множество награди. Носител е на Международна награда за журналистика „Иския” (2007) и му е присъдена титлата Доктор хонорис кауза на Католическия университет в Льовен.  
Живее в Мевасерет Цион, в покрайнините на Йерусалим. Съпругата му – Михал Гросман е детски психолог. Имат три деца, Йонатан, Рут и Ури. Синът му Ури е убит през 2006 г. по време на Израелско-ливанската война. Романът „Червената нишка“, по-който писателят работи по това време е посветен на него.