Зимата на 1995 г. Малък конвой с хуманитарна помощ се движи от Франция към Какан в разкъсваната от война Босна и Херцеговина – в охраняваните от Сини каски рудници край града са намерили убежище няколкостотин бегълци от войната, застрашени да станат жертви на етническо прочистване. Мисията, ръководена от слабохарактерния Лионел, включва още четирима души, до един твърде различни от обичайния образ на хуманитарния работник.

Това са противоречивият и тайнствен Вотие, двамата бивши военни Марк и Алекс, самите те доскоро част от мироопазващите сили на ООН в Какан, и младата Мод, която – въпреки заобикалящия я мачизъм – се превръща в притегателен център на групата. Един по един нейните спътници започват да ѝ разкриват скритите рани на съществуването си – и истинската природа на своя товар.

Благодарение на богатия си опит в „Лекари без граници“ и „Акция срещу глада“, Рюфен изгражда ярки и достоверни образи, разкриващи дълбокия психологизъм на участниците в хуманитарни мисии, а (въпреки безспорната историчност на повествованието) конкретният конфликт остава на втори план:
 

Тази война е само пример за хаоса, без някаква африканска или азиатска екзотика да ни дистанцират от емоцията. Това е Европа, която се разкъсва, Европа, където всички са решили да се въоръжават, за да се защитават от заплахата, която се страхуват да понесат.

Романът „Чекпойнт“, отличен с наградата Гран Темоен, въвежда читателите в поредното вълнуващо приключение на хуманитарен конвой, този път отправил се на помощ на бежанци от войната в Босна и Херцеговина в условията на разпадащата се Югославия, пазени от отряди Сини каски на ООН.
 

В това вече далечно минало има нещо от нашето настояще и, опасявам се, много от нашето бъдеще.
Жан-Кристоф Рюфен, Съосновател на „Лекари без граници“

♦  ♦  ♦

Жан-Кристоф Рюфен (1952 г.) е френски лекар, хуманитарен активист, дипломат, писател и университетски преподавател. Медицинската му кариера започва като стажант в неврологичното отделение на Салпетриерата, което по-късно оглавява, и продължава в болници Париж, Нантер и Сент-Антоан. Рюфен е сред пионерите на Лекари без граници, където ръководи многобройни мисии в Източна Африка и Латинска Америка, а по-късно става и заместник-председател на организацията.

Литературното му творчество е вдъхновено от над двайсетгодишната му работа за различни хуманитарни неправителствени организации в Никарагуа, Афганистан, Руанда и на Балканите. Богатият му опит и елегантният му стил му донасят редица награди, сред които Гонкур („Бразилско червено”, 2001 г.), Интералие, Медитеране, орден на Почетния легион и много други. Рюфен е и вторият най-млад член на Френската академия.