Марко е млад и неособено възпитан словенец от люблянския квартал „Фужине“ – чувствителен, реактивен и вирее добре сред своите приятели – местни гаменчета. Но покрай тренировките по баскетбол, гнева, глупавите шеги, мълчаливите сблъсъци с родителите и стълкновенията с полицията, той търси мястото си. В малкия свят на квартала, в голямата картина на порастването.

Вече пораснал, той все още търси своето място под слънцето, бори се с промените, които са се случили през изминалите десет години, и с тези, които е трябвало, но не са се случили. Принудителното му заминаване за Босна е вторият му шанс да започне живота си на чисто, но ще съумее ли този път да изиграе картите си по най-добрия възможен начин или ще се подхлъзне по нанадолнището?

„Чефурите вън!“ и неговото своеобразно продължение „Джорджич се връща“ са изградени от глави, чиито заглавия са всъщност въпроси, в повечето случаи кореспондиращи между двата романа. Основната разлика между двата романа е, че „Джорджич“ не представлява анализ на живота на чефурите. В него отново не липсват впечатления за фужинското всекидневие, но сега повествователят рисува по-широка картина, в която впечатленията на Марко са по-задълбочени. „Джорджич се връща“ е не просто продължение на „Чефурите вън!“, но и надграждане, в което личи опитът на Войнович, натрупан с по-сериозните му романи.