Текстът на „Чакай и се надявай“ е на едно шестнайсет-седемнайсетгодишно момче. Неговото намерение е било още тогава да напише своите житейски мемоари, както ги нарича.

Изменчивостта и несигурността на спомена са първият проблем, пред който се изправя, но не единственият. Множество случки и събития ще го отклоняват от намерението му и сами ще се превръщат в спомени. Сюжетът се движи между възможностите на едно разтрогнато и отново намерено приятелство, една несподелена и друга разрушена любов.

Действието се развива в кратък отрязък между февруари и юли 1988 г., последната преди една преломна за автора, България и света година. В този смисъл тези „спомени“ представляват документ на времето.

Текстът се съдържаше като част от документалния роман „КБ“ (2011). Интересът към превъплъщенията, които могат да сполетят един уж завинаги фиксиран текст, възможността на различни „кодове“ за прочит, които времето наслагва и сякаш променя вече написаното, ме накараха да го публикувам като самостоятелно издание.

Иво Милев