Най-честият герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва да е също дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, явление, разсеяна фея, крадци на Вселени, сън, даже и вик.

Тези текстове, наричани от техния автор "романи в миниатюра", приличат още на джаз вариации по общовалидни теми или на моментални снимки от многозначителни събития... Един господин подслушва разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; гипсов паметник ликува от своята участ и своите гълъби, докато сърдитият му прототип го наблюдава с ненавист; лишен от фантазия чревоугодник среща себе си на улицата; площад беглец се рее из космоса...

В Древен Рим сто гласуващи или воюващи заедно са се наричали "центурия": в същия дух стоте истории на Джорджо Манганели са щедра извадка от хора, неща и отношения към нещата; нестройно множество от индивидуалности, събрани с обща цел и разказани с удивителен език и чувство за хумор. С предговор от Итало Калвино и - специално за българското издание - от дъщерята на писателя Лиета Манганели.