Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.

Бен Ричардс е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар са непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е "Бягащият човек" - най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването.

В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара.

Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.

В изданието е включено есето "Колко бе важно да бъда Бакман", в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман.

"Бягащият човек" на Стивън Кинг - романът, предсказал небивалия бум на риалити предаванията и послужил за вдъхновение на безчет книги и филми, най-яркият пример за които е Игрите на глада.

Романът се появява през 1982 година под псевдонима Ричард Бакман, с чието има са увенчани, превърналите се вече в класика "Дългата разходка", "Гняв", "Пътна мрежа", "Проклятието", "Отмъстителите" и "Огън".

"Бягащият човек" се родее с класически антиутопии като Прекрасният нов свят на Олдъс Хъксли, 1984 на Джордж Оруел и 451 градуса по Фаренхайт на Рей Бредбъри.