„Бойните знамена на българската армия (1876–1881)“ не е просто историческо изследване, това е книга, съхранила историята на знамената, които са водели нашите войски.

Паметта за българските бойни знамена постепенно избледнява и се слива с общите събития, характерни за дадената епоха. Затова не трябва да се забравя, че всяко едно от тях, участвало във военни действия, заедно със своите адютанти и пазители, е било ням свидетел на всички радости и военни несгоди: слънце, дъжд, кал, пушечен и оръдеен огън, лапавица, падане, ставане, атака, вълчи капани, ръкопашен бой и т.н. Развяващото се знаме е давало кураж на малодушните да последват своите командири с командите „напред!“ и „на нож!“ в една обречена, а за някои може би последна, атака. Под „музикалния съпровод“ на свистящи куршуми, картеч, викове, смесени с болката от нараняванията и стенанието на умиращите, българското бойно знаме е пазено с цената на всичко и до живот!

Асен Павлов