Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни.

– Веселина Седларска

В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!

– Здравко Дечев

Поезията в книгата на Мария Донева е такава, че ти се приисква час по-скоро да прегърнеш някого – майка или баща, брат или сестра, дете. И да им кажеш отново колко много ги обичаш.

– Красимир Лозанов