Тази книга изнася една брилянтна епоха от българската история - епохата на богомилството, развила се през време, когато цяла Западна Европа тъне в мрак и невежество. 

Съвременните учени характеризират богомилството като дуалистично, антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в българските земи - Мизия, Тракия и Македония, в бурните времена предшестващи византийското нашествие. Разпространено първоначално в Тракия и Македония, богомилското движение създава там първите си църкви.

Въпреки преследванията, на които е била подлагана богомилската ерес, особено по времето на византийското господство, това религиозно учение просъществува в България чак до XV век.

Настоящото изследване допринася за правилното разбиране на южнославянското богомилско движение, в което е имало смисъл и идея. Обхванало всички южни славяни и траяло няколко века като културно, политическо и социално движение.

В книгата е включен и един от най-известните исторически извори, свързани с богомилството - полемиката на Презвитер Козма „Беседа против богомилите”. Беседата е източник на редица факти за богомилското учение и отношенията на православната църква към принципите му. 

♦  ♦  ♦

Никола Благоев Попов е български историк, юрист и политик, член на Македонския научен институт. Роден е в 1868 г. в Ракита, голямо българско село в Кайлярско, тогава в Османската империя, в семейството на свещеник. Завършва класическата гръцка гимназия в Битоля, а след това учи право в Белградския университет. След завършването на висшето си образование се установява в България и започва да се занимава с адвокатска практика. Избран е за народен представител в Четиринадесетото обикновено народно събрание. След това Благоев започва да преподава в Юридическия факултет на Софийския университет и се занимава с научна и преводаческа дейност - прави ценен превод от средногръцки на Византийската еклога, изследва средновековното българско право, богомилството, пише статии за характера на Самуиловата държава на основата на византийските извори. От 1916 г. Никола Благоев е доцент в Софийския университет, а от 1926 до 1934 г. - извънреден професор. Умира през 1944 г. Автор е на множество трудове, сред които най-ценни са: „История на старото българско държавно право” (София, 1906) и „Правни и социални възгледи на богомилите. Из съчинението Богомили (първо издание - София, 1912, второ издание - София 1919).