Книгата „Богът, който е“ утвърждава водещата роля на разума в светоусещането на всеки човек. Авторът стига до извода, че „идеите имат нозе“, т. е. това, което мислим, обуславя онова, което сме. Той предлага на вниманието ни основни проблеми на богословието, и ги разглежда във връзка с цялостната съвременна културна среда. Основната му задача е да убеди читателите си да се приобщят към християнското светоусещане, като разкрие нежизнеспособността на всички други възгледи за действителността. Франсис Шефър защитава необходимостта да мислим и живеем в съгласие с истината.