„Блуграс“ е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните „текстове“ в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една новела, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, наречен истински добра литература.

Владимир Полеганов

Животните излизаха едно по едно по едно през обраслия портал на училището и нищо не можеше да ги спре. Движеха се в редица. Пръв беше носорогът, следваха го двете африкански степни слончета. Тримата преминаха в галоп – компактна група решени на всичко бегълци, символ на единомислието.

Из избуялата трева зад тях се мяркаха сенките на рис, няколко чифта заешки уши, а една сърна бе спряла на напуканата алея до пропускателния пункт на пазача и с изпружен преден крак разрошваше забързано с нос опашката си. После сянката на риса или пък собствената ѝ сянка на топлия асфалт под нея я накараха да подскочи и да се затича след водачите на преселението.

Не нищо – никой не искаше да ги спре.

Из „Един милион години ваканция“

Съдържание

1. Чудовището
2. Магьосникът на фараона
3. Отдел „З“
4. Кино
5. Луната брои останалите зелени листа
6. Майки и бащи
7. Неботичник
8. Блуграс
9. Фу Ми
10. Един милион години ваканция
11. Красивата гайша
12. Вазев, 1887 (новела)