Всяка следваща книга на Едвин Сугарев успокоява всемира все повече. Поезията в „Блудни синове“ нежно притваря последните останали човешки рани и приспива мрака в сън, равен на временната материя. Спокоен пред бездните, непоклатим пред неизбежното, Едвин Сугарев ни показва, че ужасът съществува, само ако ние така изберем. И ако нищо не е останало от дома при завръщането на блудния син, това не е апокалипсис, а възможност за света, роден от себе си, да се уедини в общо пулсиращо тяло-дух. И ако на сърцето старец няма кой да отвори, когато почука, то е преодоляло смъртта, а ангелът, Буда и светулката, тревата, повеят и Бог, топчицата кал и лястовицата най-накрая са доизплели хамака, в който вселената кротко ще се поклаща.

Георги Гаврилов