„Бялата крепост“ има специално място за всеки почитател на творчеството на Орхан Памук. Хронологично това е третият му издаден роман, но първият, преведен на английски и разнесъл славата му по света. Специалисти и критици се надпреварват да затрупват Памук със суперлативи и го сравняват с Кафка, Набоков и Борхес. Историята за съдбоносната среща на двама мъже, принадлежащи на два различни свята, има омагьосващ ефект върху всеки читател.

През 17 век по време на морска битка млад венецианец е пленен от турски пирати и продаден на пазара за роби в Константинопол. Венецианецът попада в дома на турски учен, изгарящ от желание да опознае развитието на науката в Западния свят. Постепенно пленникът започва да разкрива пред своя господар различни аспекти на западната наука и технологиите, от медицината до боравенето с оръжия. Двамата мъже си приличат външно като две капки вода – а с времето и духовната връзка между тях става все по-силна, скрепена от споделени тайни и грехове, мечти, съмнения и надежди.

Отношенията между господар и роб стават все по-сложни, двамата се озовават в близкото обкръжение на султана и получават поръчение да изобретят невиждано оръжие, с което да бъдат победени неверниците. Венецианецът и турчинът, посветили живота си на себепознанието, потеглят на поход със султанската войска – поход, който ще ги отведе в подножието на загадъчната и непревземаема Бяла крепост.

Орхан Памук разказва една почти приказна история в духа на „1001 нощ“ за пътуването към себе си и за това как всички си приличаме, дори когато на пръв поглед сме напълно различни. Романът разказва и за рисковете при сблъсъка на чужди една на друга традиции и култури. Сложната игра между двамата приличащи си толкова много главни герои е метафора на сложните отношения между Турция и Западния свят. Колкото и да са динамични и често обтегнати, тези отношения на догонване, привличане и отблъскване така и не са се променили особено за последните няколко века.

Орхан Памук е най-продаваният турски писател в световен мащаб, придобил международна популярност през 90-те години на XX век. Книгите му са преведени на повече от 60 езика. Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г. за цялостно творчество. През 2003 г. печели международната награда IMPAC за романа си „Името ми е червен“. Лауреат на Наградата за мир за 2005 г., присъждана от организацията на немските книготърговци. Носител на френската награда „Медичи“ за най-добър чуждестранен роман за 2005 г. за „Сняг”. През 2005 г. става почетен член на Американската академия за литература и изкуство, а престижното списание „Тайм“ го включва в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.