„Бартълби, писарят“ е един от най-прочутите текстове на Х. Мелвил, един от най-забележителните в американската ли­тература, един от най-знаменателните в цялата световна. Подобно на планински връх, той е неуморно атакуван от тълкуватели, идващи от най-различни полета.

Как се сблъскват с него философите?

Защо Бартълби и мистериозната му формула „Бих предпо­чел да не…“ – която дава заглавие на това издание – могат да доведат до твърдения, че той е „новият Христос, бра­тът на всички нас“ или че носи ключ към всяко творене, към Сътворението и разтворението?

В тази книга гигантските провокатори Жил Дельоз и Джорджо Агамбен се изправят срещу Мелвиловия Бартълби.

Единият ще подреди – страстно – Мелвил и героя му в сблъсъка на американската литература с шизофреничното или – хладнокръвно – в предшествието на прагматизма.

Другият ще го включи в чудновати философски съзвездия, редополагайки писане и сътворяване изобщо.

Единият ще говори за лудостта и езика, за човеш­кото и нечовешкото, за новия възможен свят, в който са унищожени остатъците от всякаква „бащина фигура“. Другият ще ни сблъска с теза, че в най-дълбинното си измерение философията е утвърждаване на потенциал­ността да се мисли, не на самата мисъл.

А литературата?

Книгата събира две многопосочно вдъхновяващи ин­терпретации на „Бих предпочел да не“ и е замислена за лю­бознателни читатели от всички полета. За онези, чиято лична интерпретация на загадката „Бартълби“ предстои.

Съдържание

Приложение

Хърман Мелвил

Бартълби, писарят

Жил Дельоз

Бартълби, или формулата

Джорджо Агамбен

Бартълби, или за контингентността