Настоящото изследване представя големината на фонда и тематичното раз­нообразие на литературата в Библиотеката, построена през 1802–1803 г. във Видин от Осман Пазвантоглу (1758–1807), първостепенен извор за което е оригиналният ѝ каталог. В основата ѝ ляга личната библиотека на неговия баща – еничарския ага Йомер бин Пасбан-заде (убит 1788 г.), към която се добавят даренията на още над 115 души. През 1848–1849 г. се създава Видинската вакъфска библиотека, която се пре­връща в обществена градска библиотека, за да задоволява професионалните нуж­ди от четене, образование и личен контакт с книгата на местното мюсюлманско население. Тя остава в съзнанието на хората обаче като Библиотеката на Осман Пазвантоглу. В началото на 1888 г. две трети от книгите ѝ са предадени на осман­ската държава и разположени в библиотеката за ръкописи „Беязът“ в Истанбул.

В из­следването „Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин“ са включени и 696 тома ръкописни и старопечатни книги, останали на съхранение в Националната библиотека в София, между които откриваме европейски издания и екземпляри на основателя на турската печатница Ибрахим Мютеферрика (поч. 1747 г.). Задача пред днешните и бъдещите учени от България и Турция, както и от други страни е пълното разкриване фонда на тази библиотека, основана от една дей­на и енергична личност от Видин. Изследването очертава насоките и разкрива идеи за осъществяването на тази цел.