Там, по някаква вита пътека, между разцъфнали дървет, между хубави зелени ливади, прошарени от цветя, минават връстниците на Ян Бибиян, момчета и момичета, мили, хубави, чистички, с блестящи и добри очи, с книжки в ръка, отиват на училище. По-нататък трудолюбив орач държи ралото, пори мъжки земята и пее... По-нататък малко селце, осветено от слънцето... а по широкия път ... върви майка му, скръбна, сломена и шепне името на пропадналото си дете.
- Майко, майко! - викна Ян Бибиян с всичка сила и протегна ръце към нея, ала нейният мил образ се отдалечава и изчезва.
Там, горе от една висока планина се спуща човек и кара натоварено с дръвца магаре. Ян Бибиян го позна отдалече. Това е татко му, прегърбен, остарял, с пресъхнали от плач очи.
- Татко, татко! - викна Ян Бибиян. Но образът бързо изчезна.

Романът "Ян Бибиян" е измежду най-любимите, увлекателни и силно вдъхновителни книги за деца и юноши в българската литература. Изданието се отличава с изключително богата идейна, нравствена и жизнена съдържателност и високо белетристично майсторство. Много пъти Елин Пелин изразява своята убеденост, че "книгата" може и трябва да утвърждава вярата на човека в "доброто и хубавото", да убеди читателя "да повярва в човека", което значи да повярва "в себе си". "Да - подчертава Елин Пелин - това чудо може да направи книгата, истинската, талантливата, художествената, дълбоката и мъдрата книга".

Отговаря на държавните образователни изисквания, на действащата учебна програма и на най-новите европейски стандарти.