Книгата „Библейска антропология“ от проф. Димитър Попмаринов представлява първото по рода си систематично богословско изследване на български учен по темата за християнската антропология в перспективата на православната библеистика. Нейната основна тема е учението за човека, което разкрива Свещеното Писание. Разгледани са важни въпроси като грехопадението, съставът на човека, полът, бракът, месианството, богоуподобяването, смъртта, възкресението, спасението и др., както и идеи на секуларната антибиблейска антропология.

В предложения текст приемам, че под библейска антропология се разбира учението за човека, неговия образ едновременно както в Стария, така и в Новия Завет. Това убеждение стъпва на богословската предпоставка, че и в двата завета съществува едното и също Откровение. Макар и разделена на Стар и Нов Завет, Библията представлява единство в Откровението. Неговият източник, Светият Дух, е един и същ, макар и то да е записвано от различни автори, обусловено от техните лични качества, в различно време и обстоятелства. Единството на Откровението се вижда в неговата пълнота, в неговата неизменност, която е обусловена от вечността, от която то „извира“. Разкриването му в историята не променя качествата, които притежава. В своята вечност то не е нито „старо“, нито „ново“. То е такова само в динамиката на историята, в проявите му в пространството и във времето. В този текст е направен опит човекът да бъде видян през очите на библейските автори, коментиран и изясняван от отци на Църквата, от по-стари и съвременни богослови. Аналитичният подход към човека не изключва и духовното съзерцание, което дава знание за него.

Проф. Димитър Попмаринов