Внимавай! Ако играеш на призрак,
ще станеш призрак.

Макар и още много млада, мексиканската писателка Валерия Луизели вече е привлякла вниманието на читателите и критиката с полъха на креативност и енергия в книгите си. Въпреки младостта си Луизели е живяла в различни страни и е успяла да си изгради многопластова визия за света. Смесването на реалност и фантазия, на различни времеви планове вероятно е наследила от родната си испаноезична литература. В романа ѝ „Безтегловните“ се налага деликатен паралелизъм с произведенията на Хуан Рулфо, неин учител в изобразяването на въображаеми реалности.

Самата авторка признава, че романът „Безтегловните“ е плод на дълги размишления. Нужно ѝ е било продължително време, за да овладее техниката на пренасяне от настоящето в миналото и завръщането обратно, без да изоставя чувството си за хумор и интимен лиризъм. Езикът на Луизели е лаконичен, но експресивен, способен да предаде дълбоките ѝ прозрения за простите неща в живота и за непреходните в литературата.

Несъмнено българският читател ще остане приятно изненадан от таланта на тази млада мексиканска писателка, както вече се е случило с читателите от много други страни.

Романите ѝ са преведени на повече от двадесет езика. Валерия Луизели печели множество престижни награди: „Los Angeles Times Book Prize“, „American Book Award“, „Folio Prize“, финалист е за наградите „Kirkus Prize“, „Women’s Prize for Fiction“, „National Book Critics Circle Award“, „Booker Prize“, попада в списъка за медалите на Andrew Carnegie за отлични постижения в художествената литература 2020.