"Пиша тези думи на компютър тип нетбук за 250 долара, най-бързорастящата нова категория лаптопи. Операционната ми система е версия на безплатния "Линукс", макар че това е без значение, тъй като не пускам никакви програми, освен безплатния браузър "Файърфокс".

Не ползвам "Уърд" на "Майкрософт", а безплатния "Докс" на "Гугъл", като така имам и предимството да разполагам със записките си навсякъде, където съм, и не ми се налага да се главоболя да правя копия, понеже "Гугъл" има грижата за това. Всичко останало, което ползвам на този компютър, е също безплатно, от електронната поща до постингите ми в "Туитър". Дори безжичният интернет е безплатен благодарение на кафенето, в което седя.

В същото време "Гугъл" е една от най-доходоносните компании в Америка, екосистемата "Линукс" е индустрия за 30 млрд. долара, а кафенето очевидно едва насмогва да прави достатъчно латета за по 3 долара.

В това се крие парадоксът на безплатното - хората правят много пари, като не взимат нищо за стоката си. Не нищо за всичко, но нищо за достатъчно много неща, в резултат на което вече сме създали икономика колкото на средноголяма страна, основаваща се на цена кръгла нула. Как е станало това и накъде води то?

Всичко започна с един недовършен момент от Дългата опашка...

♦  ♦  ♦

Крис Андерсън (роден на 9 юли 1961 г.) е британско-американски автор и предприемач. Той е журналист в The Economist в продължение на седем години, преди да се присъедини към списание WIRED през 2001 г., където става главен редактор до 2012 г. Той е известен с статията си от 2004 г., озаглавена "Дългата опашка" която по-късно се разширява в книга. Той е съучредител и настоящ главен изпълнителен директор на 3D Robotics, компания за производство на дронове.

Андерсън е роден в Лондон. Семейството му се премества в Съединените щати, когато е на петгодишна възраст. Записва се в университета "Джордж Вашингтон" с физика и продължава да изучава квантова механика и научна журналистика в Калифорнийския университет, Бъркли. Той по-късно се занимава с изследвания в Националната лаборатория в Лос Аламос.

Започва кариерата си с шестгодишен период като редактор в двете научни списания "Nature" и "Science". След това се присъединява към "The Economist" през 1994 г., където остава в продължение на седем години. През това време той се намира в Лондон, Хонг Конг и Ню Йорк на различни позиции - от редактора на технологии до американския бизнес редактор. През 2001 г. е избран за редактор на WIRED.