Книгата представлява синтез на учението на Джиду Кришнамурти (1895–1986) - един от най-влиятелните мислители на ХХ век.

С дълбока проницателност и чувство на неотложност Кришнамурти изследва темите на безконфликтното общуване, яснотата в действията, на живота и смъртта, медитацията и свещеното във всекидневието.

Тези непубликувани досега беседи съдържат безценните прозрения на Кришнамурти за откриването на личния път. 

За мнозина той е изключителна личност с революционна проницателност. Джоузеф Кембъл, Алън Уотс и Екхарт Толе изказват своята благодарност към книгите му. През 1984 г. Кришнамурти е удостоен от ООН с Медала за мир.  

Преводът е дело на Филип Филипов.