Какво ме вдъхнови, какво ме провокира за да създам този проект?

Липсата на информираност за живота на хората в Молдова, липсата на сведения от средствата за масова информация. Когато спомена на някой, че пътувам до Молдова, всеки пита „Ей, как е там? Как живеят хората там?“ Същото нещо е, като ида в Молдова, всеки ме пита „Как е в Българията? Как живеете там?“

Фокусът в книгата е поставен върху бесарабските българи от село Троян, село Троица и село Вознесен в Молдова. Хората по тези места са задружни, посрещат и добро и зло заедно. Когато гостува някой из България, синките съседи ще дойдат да го поздравят за добре дошъл, да попитат как е там, в Българията. Ще го нагостят с каквото имат, за изпът ще му дадат още, само и само да не си тръгне с празни ръце. Хората са добри и сърдечни. Голяма част от тях се занимават със земеделие - собствено производство, поради ниските пенсии, които получават. А младите трудно остават на село без заплата. Досещате се, че ежедневието им е изпълнено с дейности по отглеждането на животни и тяхната прехрана, без които няма как да преживеят.

В книгата е включен и своеобразен речник на термини и названия от конкретната етническа област в Молдова. Представени са думи от съвременния български език и техните съответствия на диалекта, говорим в с. Троян, р. Молдова. Използваните думи в ежедневието им, названията на тъкани, предмети от бита, храни и билки показват, че тамошния говор е разновидност на наследниците на маришко-сакралският диалект, който е изследван в троянския бесарабски говор в село Троян в Украйна и колониите му, които са преки наследници на българското село Троян, намиращо се в близост до Симеонов град – България...

от автора

Светослав Иванов е самоук фотограф на свободна практика. През 2016 започва да работи по основния си проект на социална тематика, свързан с начина на живот в северозападна България. Пресъздава живота на българите – панаири, пазари, градове и села. През 2019 година издава първата си книга с фотографии - „Контрасти”. През същата година създава “One day in my shoes…” – експериментален проект, обвързан с мотото „всичко може да бъде снимано”, получил вдъхновение от работата на Робърт Франк и неговия сборник „Американците”. Този проект е изцяло със цветни фотографии и е естествено продължение на първата му книга.

Занимава се основно със социална фотография. Интересът му е насочен към психологията на хората и ежедневната рутина. Въпросът, който го вълнува най-вече, е какво оставят хората след цял един живот в наследство за идните поколения... Това са обикновени въпроси, които всеки един от нас си задава, но не може да получи конкретен и еднозначен отговор...