Пишете, че бях неудобен и възнамерявам
и след смъртта си да остана такъв.

Преследван и гонен заради убежденията си, прокуден от родината, враждебно приет и в Америка, Бертолт Брехт цени изкуството на живота като никой друг и за кратко време написва огромен брой произведения, което го превръща в един от най-изумителните писатели. Опера за три гроша, Животът на Галилей, Майка Кураж и нейните деца, Кавказкият тебеширен кръг - драмите му пленяват милиони. Без да изместват неговите постижения и прозрения в поезията и прозата. Онова, което изпъква най-ярко в биографията на Брехт, е единството между мироглед, поведение и творчество.

"Този изключително надарен поет пръскаше във всичко, което създаваше, зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат и дадат плод едва след време. Брехт съвсем не се смяташе за ''наставник на нацията''. Носеше съзнанието, че сам ''нищо не знае'', и беше готов да се учи от другите. Но желанието му бе да подбужда, да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това ''сократовско начало'' изпълва цялото му писателско дело. Затова произведенията му не пускат читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова и нова сила. И ако съвременниците само предполагат значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му."
Лион Фойхтвангер