„Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо вече е цял европеец.“ Така Алеко Константинов описва своя герой през 1894 г. Повече от век по-късно „бай Ганьо“ се използва като нарицателно за цяла една култура, а историите му са по-актуални от всякога.

Забавни, окарикатуряващи, философски, разказите на Алеко Константинов за бай Ганьо са едно от най-ценните съкровища на следвъзрожденската ни литература. Може би още по-необходими ни днес, за да погледнем по-ясно към българската народопсихология.