"В обновителни стихове Диана Иванова уцелва най-болезнената точка - завръщането към нашите родители, раните в обичта към тях. И общата ни памет просиява като прошка."
Марин Бодаков

"Диана Иванова, която вижда думите, докато мълчат във въздуха,
която приласкава спомена за детството,
както и този за смъртта,
с отворени очи,
която преборва скръбта с мълчание,
после с глас, накрая със стихове,
която интегрира загубите като храна, която горчи,
но без която ще се задавиш от глад ..."
Емануил А. Видински