Книгата „Българското Везмо и Изтокът – същност и контекст“ от д-р Тачо Танев и Димитър Димитров FLS, e опит на издателство „Хистореон“ да актуализира едно от най-забележителните научни и творчески постижения в областта на история на изкуството в българската историография и етнография.

Това изследване е част (VII) от докторска теза на д-р Тачо Танев в Хумболтовия университет в Берлин. Тази теза е публикувана в „Праисторически годишник на Германия” от един от научните му ръководители – Херман Кун, преди Танев да завърши доктората си – нещо забележително! За съжаление, тази публикация след войната е иззета от Източно-Германската „Щази”.

В 1943 г. по изрично нареждане на Наместника на „Българска Орда” – Димитър Съсълов, тази част от изследването е публикувана в книжка „Известия”. В две книжки на списание „Ави-Тохол” (книжка 3 и 4/1995 г.) това изследване отново е представено на вниманието на Българската общественост, доколкото ограниченият тираж на списанието го е позволил.

Настоящият проект на издателство „Хистореон” има три основни цели:

• да обедини фототипно оригиналното изследване на Тачо Танев, както е издадено за пръв път в 1943 г.;
• да се опита да постави въпроса за българското „Образоведство”, както той нарича този феномен в изкуствознанието, във възможно най-широки рамки;
• да предложи модел, според който неговото значение да се впише не само в историята на изкуствознанието, а в историята на появата и развитието на човешката цивилизация, от която той е основен градивен елемент.