„Българското общество“ е труд в два тома. Той е посветен на проблемите на българското общество от Освобождението до Втората световна война. В духа на немската традиция на „история на обществото“ (или „структурна история“) трудът има претенции за обхватност и включва областите от демография до култура. Вместо обичайната събитийна история, това е по-скоро „структурна“ и проблемна история, т.е. едно социологизирано обобщено представяне с внимание към институции, дебати и практики. Водещи нишки са модернизацията с нейните тъмни страни и националното изграждане.

Първият том се състои от дялове за държавно-правното устройство и за икономиката. Делът за държавното устройство включва конституция, централна и местна власт и чиновничество; право и съдебна система, включително затворите; армията и войните; политическата система, а именно партии, княз (цар), избори, национален въпрос, национални организации и външна политика, политически идеи и идеологии – всички те представени в развитие под знака на либерализма до войните и на авторитаризма през периода между войните. Делът за икономиката включва селското стопанство и кооперативното движение, индустрията и политиката на протекционизъм, външната търговия и кредита, а също българския капитализъм и етатизъм, както и обществените финанси, т.е. бюджети, заеми и данъци. Трудът е плод на дългогодишна работа, при която бе обхванат и обобщен огромен материал.