Страшно е да се пристъпва към такъв предмет като Ботев, защото той е безкрайно важен за българщината: той е нейна Психея, душа, божество. С него е закърмен българинът и всичко около него е свято и недосегаемо. Вече е оформена в мен каноничната му трактовка, "православното", така да се каже, ботевознание, канон на неговия образ...

А какво искам аз? - Доколкото е по силите ми, да се опитам да погледна изцяло и максимално отстрани, доколкото мога да се издигна и да се отдалеча: като наивен марсианец, който се е спуснал на Земята, и първото, което му е попаднало, е България и Ботев; как вижда и разбира всичко това с неговата неземна скала на координатите, без да познава нашите канони и ортодоксии...