Сред пъстрото население на Бразилия, една от най-големите страни в света, страната континент, живеят шепа българи, пристигнали и установили се там през последния век. Те обитават милионните мегаполиси и земеделските райони, но остават почти непознати за сънародниците си в родината и по света. Въпреки своята малочисленост през тези стотина години са успели да развиват и поддържат организации, вестници, училище, празници. Те самите са много различни, неподлежащи на типологизация и картографиране, а границите и вътрешният живот на общностите са пъстролики и динамични.

Българинът геолог Даниел Методиев е в изключителната позиция на краевед, но в бразилската „джунгла“, където през последните десетина години е открил и проучил съдбите на над трийсет българи – някои все още живи, а други – оставили своето българско на наследниците си. За някои разбира чрез връзка с българските им роднини, издирва документи и потомство и дори успява да срещне българските и бразилските родственици. За други научава от бразилските си приятели и колеги или от местни издания. А трети са просто личности, които няма как да бъдат подминати.

За всеки авторът изнамира документи, снимки, публикации, среща се с техни близки, посещава местата, които обитават, често сяда с тях на една трапеза, радва ги с подаръци от България и записва спомените им. Откритията си описва в биографични очерци – някои са по-кратки, защото информацията е оскъдна, документите са загубени, не са останали наследници, а други оживяват в документираните разговори. Всичко това е събрано в книгата „Български стъпки в далечна Бразилия: Имена, дати, истории и съдби“.