„Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.” 

Христо Фотев 

Издателство „Изток-Запад” представя една прекрасна колекция, която може да бъде точния подарък за празника на влюбените. 40 класически стихотворения от най-емблематичните български поети. Потопете се в поетичната магия на Яворов, Дебелянов, Теодор Траянов, Еманиул Попдимитров, Димитър Бояджиев, Димитър Подвързачов и Христо Фотев. 

Изразете любовта си с едни от най-хубавите стихове от класическата българска литература, събрани в прекрасно оформеното томче „Българска любовна лирика”. Луксозното джобно издание е с твърда подвързия и цветни илюстрации. 

В предговора на книгата на Пенчо Ковачев „Защо се самоубиват поетите“ Росен Тахов описва писателите като „най-ранимите служители на музите“, допълвайки: „За художниците има академии, където ги учат как се полагат щрихи и багри. Музикантите пишат ноти в консерватории, а актьорите се образоват в театрални школи. Школа по писателство обаче няма! Никой не може да те научи как се пише поема или роман. Словото е най-измамчивата материя в изкуството, винаги готова да се изплъзне и да те предаде. По тази причина писателят непрекъснато е разпъван от колебания и съмнения.“  

Тези колебания и прочутата творческа ранимост се улавят може би най-отчетливо в любовната лирика. Антологията „Българска любовна лирика. 40 стихотворения“ съдържа 40 от най-емблематичните и пленяващи стихотворения на някои от най-бележитите български поетични творци. В луксозната книжка намират място както „Две хубави очи“ и „Стон“ на Пейо Яворов, „Спи градът“ и „Аз искам да те помня все така…“ на Димчо Дебелянов, „Ема“ и „Лотос“ на Емануил Попдимитров, „Хармония“ на Теодор Траянов, „Песен за жената“ на Димитър Подвързачов, „Край брега“ на Димитър Бояджиев, „Колко си хубава“ на Христо Фотев и др.

Подобно на предишните книжки от поредицата, и тази е и богато илюстрирана. Художник на илюстрациите и корицата е Деница Трифонова. Подборът на стиховете е дело на Огняна Иванова.  

„Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли, аз те гледам – век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.”

Пейо Яворов