По време на Втората световна война в Съветския съюз по директивен начин е учреден международният Вселенски комитет, натоварен със задачата да разпространява антигерманска пропаганда сред славянските народи. Комитетът, в чисто организационен план, представлява на практика първият централизиран орган в цялата история на славанството, развиващ активна и целенасочена дейност по неговото сплотяване. 

По същото това време славянското движение в България, поради настъпилите обективни обстоятелства в страната и в Европа се намира в състояние на пълен упадък и дълбока летаргия. След края на войната обаче България бързо се отърсва от миналото си на германски сателит и успява да се превърне в една от най-дейните и ревностни държави участнички в направляваното от Москва общославянско движение.