В историческата поредица „България“ Токораз Исто проследява отношенията между българския владетелски род Дуло и останалите родове, предвождани от Вокил. Романът „Кубрат“ е естествено продължение на поредиците „Тангра“ и „Артур“.

„Аз ще си лягам - каза игуменката и се оттегли. Кубрат бе сигурен, че тя не бе мигнала през цялата изминала нощ и сигурно наистина бе много изморена. Тялото на българина бе схванато, досега бе стоял напълно неподвижно и мускулите му се бяха сковали. Мъжът искаше да се раздвижи малко, затова, вместо да се отправи към кубикулума, където спяха децата и накъдето тръгна Ситара, предпочете да излезе малко навън, да вдиша чист въздух и да направи лека разходка преди лягане.

Когато излезе, той се протегна и прозя шумно и в този момент погледна към звездите. Тези звезди, които бяха досущ като онези над степта, но в същото време толкова различни. Кубрат се сети за степта, за конете, за конюшнята, а след това и за циклопите. Досега като че бе забравил за тях, умът му бе зает с други неща и ги бе изтласкал встрани. Сега обаче мисълта за тях се озъби в лицето му. Сети се, че можеше да са наблизо, да се навъртат наоколо, дошли отново да разузнават или пък да дебнат да убият някого.“
Из книгата