От Освобождението до края на Първата световна война България се вписва напълно в общата световна политика към упойващите вещества, като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум е неразделна част от българската икономика. След края на световния конфликт и въведените от ОН ограничителни регламенти за търговията с опиатите се появява и организираната контрабанда към черните пазари, изпитващи алкалоиден глад. Между 1919 и 1944 г. българската държава също е въвлечена от нейни и чужди граждани в международната мрежа за производство и нелегална търговия с опиум, хероин и хашиш. Изследването има за цел да проследи легалното производство на упойващи вещества, контрабандата с тях и превенцията на българските власти срещу нелегалното им добиване и разпространение.