В настоящия сборник са включени три произведения на свещеник Петър Цветанов Любенов, които се нареждат сред от първите етнографски изследвания в съвременната българска история:

• „Баба Ега или Сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи в Кюстендилско” (отпечатана през 1887 г. във Велико Търново);
  
• „Самовили и самодиви” (отпечатана през 1891 г. в София);
  
• „Сборник с разни умотворения из Кюстендилско” (отпечатана през 1896 г. в София).
  

В сборниците намират място материали от всички области на духовната култура на населението от Кюстендилско през първата половина на XIX век. Включени са голям брой народни обичаи и вярвания, лечебни практики, магии и баяния, календар на празниците, гатанки и пословици, благословии и наздравици, детски игри, народни песни и приказки.

Петър Цветанов Любенов (1816-1905) е български духовник, фолклорист и етнограф. Роден е в с. Горни Коритен, Кюстендилско. След смъртта на баща му (1830) за него се грижи по-големият му брат поп Новко – един от най-известните и просветени българи в Краището и Каменица през първата половина на XIX век. При него той се учи да пише и чете. Ръкоположен е за свещеник от кюстендилския епископ Захарий по време на митрополит Артемий (1829-59) и изпратен да служи в църквата „Света Троица” в село Извор (Босилеградско). В продължение на 25 го-дини е свещеник в селата на Кюстендилското Краище. Проявява интерес към християнските прояви в обредите и религиозния култ, записва фолклорни и етнографски материали. Около 1863 г. се установява в Кюстендил, като продължава да обслужва селското и градското население в продължение на 32 години. Освен включените тук изследвания, написва още една книга, отпечатана през 1902 г. в Кюстендил под заглавието: „Сборник с разни народни умотворения и турски злодейства из Кюстендилско”.

Със своята събирателска и издателска дейност той се утвърждава като един от първите етнографи, фолклористи и краеведи в Кюстендилския край в съвременната българска история.

На първа корица – Бага Яга, илюстрация на руския художник Иван Билибин (1876-1942) към приказката „Василиса Прекрасная” (1899 г.)