"Слънцата се раждат чисти. Както и хората. И това слънце в началото, когато изгряваше, беше ослепително чисто и ярко.

То пламтеше с неудържима сила и се издигаше все по-нагоре и пo-нагоре.

- Отдавна не сме имали подобно слънце!
- Изключително слънце!
- Ето, това е слънце! - казваха хората.

Така се говореше. И се пишеше.

Но слънцето достигна зенита. Спря там, чисто и алено, а после започна да слиза полека надолу.

Залязваше.

- Това слънце още в самото начало беше съмнително! - казаха.
- Какво ти съмнително! Направо си беше...
- Съмнявам се дали изобщо беше слънце.
- И чие?!?...

И започнаха да се разправят едни работи за слънцето... Най-различни работи, от тези, дето си ги знаем.

Дето се говорят при залез слънце."

Из "Пeceн за пeтната по cлънцeтo"